Виртуалната кушетка

Илюстрации: Матю Ричардсън

Виртуалната кушетка

Какво се случва, когато психоанализата се премести на Zoom?

 

Автор: Sharon Hendry
Източник: The Economist 1843 magazine (www.1843magazine.com)
Превод: Петя Милчева (ariadne-psy.bg)

Обикновено д-р Стивън Блументал си отделя малко време да събере мислите си преди да покани пациентите на синята кожена кушетка в кабинета си в Централен Лондон. Всяка консултация започва по същия начин, както би започнала преди век, когато Зигмунд Фройд развива психоанализата. Пациентите са помолени да казват каквото им дойде на ума. Задачата на Блументал е да слуша и да се опитва да тълкува какво друго може да се случва там, в това, което се нарича несъзнавано – идеи или мисловни процеси, с които човек може да не е наясно.

Но сега кушетката е празна. Откакто Лондон е в локдаун, за да предотврати разпространението на Covid-19, Блументал се насочва към онлайн терапията, подобно на много други психотерапевти, опитвайки се да се свързва с умовете и фантазните светове на пациентите си чрез Skype и Zoom. Видео-връзката промени динамиката между терапевт и пациент. „Има непрекъснато усещане за загубата на това, което е било някога.“ – казва Блументал, 53-годишен психоаналитик, който работи за NHS и в частната си практика. „Някога, ние бяхме двама души заедно в една стая. Никога не можете да възстановите това чрез технологията.“

Новият посредник във връзката принуждава последователите на Фройд да преосмислят принципите, които някога са смятали за основни. Фройд счита, че психоанализата трябва да се провежда в неутрална обстановка, която разкрива възможно най-малко информация за психоаналитика, сравнявайки го с бяло платно, върху което пациентът може да проектира своите несъзнавани мисли. В резултат на това консултантските кабинети обикновено са обзаведени оскъдно, с малко аксесоари.

Онлайн психотерапията прави това невъзможно. Аналитикът няма контрол върху средата на пациента при видео-обаждане и не може да предотврати евентуални прекъсвания. Някои пациенти се оттеглят в колите си, за да си гарантират спокойствие и тишина, казва Блументал. Може да се наложи психоаналитиците също да позволят на пациентите си известен достъп до личния им живот. „Отначало се усеща като нахлуване“ – казва Блументал. – „Моето мнение сега е, че ако не разкриете нищо, на пациента започва да му се струва, че се защитавате и това може да провокира подобна реакция на затваряне и у тях.“

Когато позвъних на Блументал на Zoom, образът му се появи сред пукане и пращене от малък офис с бели стени, облечен в черна спортна риза. Веднага се зачудих дали е карал велосипед – може би това е любимото му хоби. Зад гърба на стола му е провисена синя черга – умът ми скочи към това, което чергата може би прикрива. Психоаналитиците биха разглеждали тези мисли като пример за „пренос“ – силните чувства или предположения, които пациентът „проектира“ върху терапевта и биха ги използвали в терапията ми, за да осветлят вътрешния ми свят. Според Фройд преносът разкрива много за това, което се случва в несъзнаваното на пациента. Психоаналитиците все още изследват доколко е възможно да се работи с тези чувства във видео-разговор.

При обикновена психоаналитична консултация това, което не е казано, може да бъде също толкова важно, колкото това, което е. „Думите са неадекватен медиум за получаване на достъп до несъзнаваното“ – казва Блументал. – „Ние слушаме мълчанията между тях.“ Мълчанието в киберпространството има различен ефект. Когато човек замълчи при видео-обаждане, може да се окаже по-трудно да се усети посланието му. Аналитикът може да се почувства подканен да говори повече и така да попречи на потока от мисли и реч на пациента. Други жизненоважни невербални сигнали – почесване, кръстосване на краката – могат да бъдат по-трудни, дори невъзможни, за забелязване при онлайн терапията.

Новият посредник обаче може да има и неочаквани предимства, казва Блументал. В деня на интервюто ни той ми разказа, че по-рано същия ден е бил принуден да прекъсне сесия на Zoom, за да отговори на упоритото звънене на вратата си. Оставил микрофона си включен, докато разговарял с куриера, който доставял пакет за сина му. Когато Блументал се върнал на екрана, неговият пациент му казал, че сега знае, че той е баща – нещо, което Блументал отказал да потвърди в предишна сесия. „По-късно пациентът ми каза, че това ме е направило повече, а не по-малко, благонадежден като негов психоаналитик“ – казва Блументал. – „Оказа се, че за него е било дълбоко вълнуващо да види, че разговаря с някого, на когото също се налага да се справя с трудностите на локдауна.“

Илюстрации: Матю Ричардсън

Виртуалната кушетка

Друг от пациентите на Блументал, който бил дистанциран в сесиите им лице в лице, станал необичайно прочувствен по телефона, споделяйки интимни мисли и чувства по начин, по който не би успял да го направи в консултативния кабинет. Той признал, че по време на конвенционалните им срещи често се е оттеглял към място в съзнанието си, представяйки си, че все едно е обвит като какавида в таванската стая на къщата си. По време на телефонната терапия той разговарял с Блументал от тази стая и най-накрая се почувствал в състояние да допусне аналитика си на това място, както физически, така и емоционално.

Фройд не е бил противник на иновациите. Известно е, че веднъж той поканил пациент, чиято история публикувал по-късно под името „Човекът-плъх“ заради натрапчивите му мисли за плъхове, да обядва в консултативния му кабинет. Но повечето от последователите на Фройд се отнасяли към неговите правила като към евангелие и ги следвали като религия. Някои се осмелили да се отклонят от пътя: Шандор Ференци, близък съвременник на Фройд, практикувал „саморазкриване“ (разкриване пред пациентите на факти от собствения живот); Жак Лакан неочаквано приключвал сесиите в моменти с емоционално значение, а не след обичайните 50 минути. Последователите на Фройд обаче отхвърляли подобни експерименти като диви или опасни.

Такъв ригиден подход възпрепятства изпробването на нови терапевтични методи или лечението на определени състояния. Някои пациенти се затрудняват да спазват строги графици и да посещават сесии по едно и също време всяка седмица; други намират за по-лесно да споделят, когато са зад екрана, отколкото лично. Така промените, наложени от пандемията, биха могли да проправят пътя за повече експериментиране в бъдеще. „Не толкова отдавна повечето психоаналитици биха отхвърлили идеята за онлайн терапията изцяло.“ – казва Блументал. – „Но след седмица или две почти всички се адаптират.“

Навлизането на онлайн психотерапията може да направи психоанализата по-достъпна, да отнема по-малко време (не е необходимо да пътувате до срещите) и може да позволи на пациентите да изберат психотерапевт от всяка точка на света. Подобна промяна може би идва точно навреме: Блументал и неговите колеги очакват както периодът на локдаун, така и пандемията, да отключат цунами от психологическо страдание. Службата за национална статистика във Великобритания ежемесечно събира данни за броя на хората на възраст над 16 години, съобщаващи за високи нива на загриженост и стрес: цифрата се е удвоила между края на 2019 г. и април 2020 г. В други страни е нараснал броят на хората, които съобщават за тревожност или се обаждат на телефонни линии за психично здраве.

Блументал е наблюдавал проявата на психопатологични модели в хода на пандемията. За хората, които са самотни и изолирани, лоукдаунът се преживява мъчително; за тези с проблеми с интимността може да причини клаустрофобия. Загубата на работа е влошила (особено мъжкото) самочувствие, а жените са пострадали най-много от увеличената тежест на грижите за децата и домакинските задължения в следствие затварянето на училищата. И двата пола е вероятно да страдат от продължителна тревожност за здравето и финансите. Почти трите месеца принудително затваряне оказаха своето негативно влияние и върху отношенията в двойката.

Пандемията също наложи на терапевтите да разглеждат поведението на своите редовни пациенти по различен начин. Отначало абнормалното внезапно стана нормално, казва Блументал: „Първоначалната фаза на Covid-19 завъртя психопатологията с главата надолу. Много хора започнаха да проявяват признаци на хипохондрия, обсесивно-компулсивно разстройство, параноя и депресия – докато тези, които страдат от такива симптоми по принцип, се почувстваха нормални.“

Днес навлизането в нова фаза на локдауна отново променя контекста. Онези, които се чувстваха комфортно в изолацията, сега изпитват подновен натиск да се справят на фона на несигурната икономика. „Частичното отменяне на ограниченията предразположи по-изолираните пациенти да се върнат обратно към състоянието на психическо неразположение“ – казва Блументал. – „В началото локдаунът им даде усещане за безопасност и сигурност. Сега те се връщат към ненормалността.“

Излизането от локдауна може да се окаже най-трудният период за психиката. Блументал ми припомни началото на поемата на Т. С. Елиът „Пустата земя“ – думи, които изглежда успяват да изобразят състоянието на ума във времето, в което оковите ни се разпадат:

„Април е най-жестокият месец, ражда

люляци от мъртвата земя, смесва

спомен и желание, движи

тъмни корени с пролетния дъжд.“

За Блументал пролетта – сезонът, в който самоубийствата се увеличават – е също и метафора за чувствата на страх, които съпътстват периодите на преход. „Това е онзи момент, в който поглеждате през прозореца и виждате другите хора, които продължават с живота си.“

* * *

Специалистите от Център „Ариадне“ предлагат онлайн консултиране и психотерапия. Контакти и повече информация можете да откриете ТУК.

One thought on “Виртуалната кушетка

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *