Раждането на майката

Снимка: Getty Images

Раждането на майката

Автор: Александра Сакс*
Източник: “The New York Times” (www.nytimes.com)
Превод от английски: Петя Милчева (ariadne-psy.bg)

За повечето жени бременността и новото майчинство са радост – поне през част от времето. Но повечето майки изпитват също тревога, разочарование, вина, конкуренция, фрустрация и дори гняв и страх.

Както психиатърът и психоаналитик Даниел Стърн обяснява през 90-те години на миналия век в книгите си „Констелациите на майчинството“ и „Раждането на майката“, раждането на нова идентичност може да бъде толкова трудно, колкото и раждането на бебе. Д-р Стърн показва, че да станеш майка е промяна в идентичността и е една от най-значимите физически и психологически промени, които жената някога ще преживее.

Процесът на превръщане в майка, който антрополозите наричат „matrescence“ (трансформацията на майчинството – б. пр.), остава в голяма степен неизследван от медицинската общност. Вместо да се фокусират върху прехода в идентичността на жената, повечето изследвания се съсредоточават върху това какво се случва с бебето. Но промените в жената, в допълнение на това как тяхното психологическо значение влияе върху нейното родителстване, са също толкова важни и е необходимо да бъдат изследвани. Разбира се, този преход е значителен и за бащите и партньорите, но жените, които преминават през хормоналните промени на бременността, може да имат специфични невробиологични преживявания.

Когато хората имат по-добро разбиране за емоциите си, те могат в по-голяма степен да въздействат върху поведението си. Така че, дори когато фокусът остава върху детето, разбирането за психологията на бременните и родилките може да помогне за насърчаване на по-здравословно родителство. Майките с по-голяма информираност за собствените си психологически преживявания могат да бъдат по-съпричастни към емоциите на децата си.

Познаването на предизвикателствата в процеса на създаването на една майка ще покаже, че чувствата на новите майки са нормални и валидни. Четири са основните неща, които е необходимо да бъдат взети под внимание:

Промяна на семейната динамика: Раждането на бебе е акт на създаване. Бременността е повече от създаването на ново човешко същество, тя е също създаване на ново семейство. Бебето е катализаторът, който ще отвори нови възможности за повече интимна свързаност, но също и за ново напрежение в най-близките отношения на жената с нейния партньор, сиблинги и приятели.

В книгата си „Майчинската линия“ (2012 год.) Паола Мариоти, психоаналитик и член на Британското психоаналитично общество, казва, че майчинската идентичност на жената е основана на нейния стил на майчинство, който от своя страна е повлиян от начина, по който самата тя е отглеждана.

Дали жената ще се грижи за детето си по начина, по който нейната майка се е грижила за нея, или ще приеме различен стил – раждането на майката създава възможност за втори шанс. В известен смисъл, жената може да преживее собственото си детство в родителския акт, повтаряйки това, което е било добро, и опитвайки се да подобри останалото. А ако жената е била в трудна връзка с майка си, тогава тя може да опита да бъде майката, която й се иска да е имала.

Амбивалентност: Британският психотерапевт Розика Паркър пише в книгата си „Разкъсана на две: майчината амбивалентност“ за конфликта между желанието за близост с детето и необходимостта от собствено пространство (едновременно физическо и емоционално) като нормално преживяване на майчинството. Амбивалентността е чувство, появяващо се в ролите и взаимоотношенията, в които човек влага най-много, защото те винаги изискват усилия за постигане на трудния баланс между даването и вземането. Майчинството не е изключение. Част от причините, поради които хората трудно се справят с амбивалентността, е неудобството да чувстват две противоположни неща едновременно.

В повечето време преживяването от майчинството не е добро или лошо, то е добро и лошо. Важно е да се изгради умение да се толерира и дори да се изпитва комфорт в дискомфорта на амбивалентността.

Фантазия срещу реалност: Психоаналитикът Йоан Рафаел-Леф, ръководител на академичния факултет за психоаналитични изследвания към Анна Фройд Център, Университетски Kолеж в Лондон, обяснява, че докато детето се появи, жената вече е развила чувства към бебето, което си представя. С напредването на бременността жената създава история за своето желано дете и става емоционално обвързана с нея.

Фантазиите на жената за бременността и майчинството се формират въз основа на наблюденията й за преживяванията на собствената й майка, на други роднини и приятелки, както и на нейната общност и култура. Те могат да са толкова въздействащи, че реалността да се окаже разочароваща, ако не е в съответствие със създадената представа.

Вина, срам и „достатъчно добрата майка“: В ума на жената съществува и представата за една идеална майка. Тя е винаги весела и щастлива и винаги поставя нуждите на детето си на първо място. Тя има малко собствени потребности. Тя не взема решения, за които по-късно съжалява. Повечето жени се сравняват с тази майка, но те никога не могат да я достигнат, защото тя е само фантазия. Някои жени смятат, че да са „достатъчно добри майки“ (понятие, създадено от педиатъра и психоаналитик Доналд Уникот) не е приемливо, защото звучи като примиряване. Но именно стремежът към съвършенство принуждава жените да изпитват срам и вина.

Майките ще се чувстват виновни, защото те винаги са изправени пред трудни, а понякога и невъзможни решения. От време на време се налага да поставят собствените си нужди над тези на детето си. Повечето жени не говорят за чувството си за срам, защото обикновено то е нещо, за което не искат да знае никой друг. Срамът е усещането, че има нещо нередно в мен. То често е резултат от сравнението с нереалистичен, недостижим стандарт.

Твърде много жени се срамуват да говорят открито за сложните си преживявания от страх да не бъдат съдени. Подобна социална изолация може да предизвика дори следродилна депресия. Когато жените се почувстват изгубени някъде между това кои са били преди майчинството и кои си мислят, че трябва да са сега, много от тях се притесняват, че има нещо ужасно сбъркано в тях, а всъщност тези притеснения са абсолютно обичайни.

В априлския брой на списанието „Glamour“ моделът Криси Тийген стана поредната от серия знаменитости, които обявиха борбата си със следродилната депресия. Тя се присъедини към Адел, Гуинет Полтроу, Брук Шийлдс и други известни жени, които се възползваха от популярността си, за да обърнат внимание на това сериозно състояние.

Следродилната депресия е подценяван при диагностициране и недостатъчно адресиран проблем на общественото здраве, който засяга около 10-15% от майките. Но много други жени също продължават да се борят с трудностите на прехода към майчинството.

Помислете за Инстаграм образа на бременната и наскоро родилата супер-майка: грижовна, организирана, секси-но-скромна многозадачничка, която свети по време на пренаталната йога и изглежда невъзмутима пред предизвикателствата на течащите гърди, мръсното пране и нуждата от сън. Тази жена е измислица. Тя е нереалистичен пример за съвършенство, който кара другите жени да се чувстват неадекватни, когато се опитат и не могат да постигнат този невъзможен стандарт.

Както психиатърът от Йейл Розмари Х. Балсам показа в статията си през февруари в списанието на Американската психоаналитична асоциация, историята на специалистите по психично здраве, които пренебрегват влиянието на бременността върху развитието на жената, може да бъде проследена дори до Фройд. Жените често са оставени във фалшива двойнственост: те или имат следродилна депресия, или трябва да напреднат през прехода към майчинството.

Познаването на причините за страданието и усещането за комфорт, когато се говори за него с други хора, са от решаващо значение за израстването до добре приспособена майка. Те ще помогнат на новите майки и на хората около тях да приемат, че дори и депресията след раждането да е крайна проява на прехода към майчинство, даже и тези, които не я преживяват, претърпяват значителна трансформация.

 


* Александра Сакс е психиатър, психотерапевт и съавтор на предстояща книга за емоциите по време на бременността и следродилния период.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *