Хана Аренд за пропагандата

              Снимка: Fred Stein

Хана Аренд (фотография Fred Stein)Хана Аренд разяснява как пропагандата използва лъжи, за да разруши всяка истина и морал: прозрения от „Тоталитаризмът“


Автор: Джош Джоунс
Източник: „Open Culture“ (www.openculture.com)
Превод от английски: Петя Милчева (ariadne-psy.bg)

Спомням си, че бях горе-долу в основното училище, когато изучавахме главните причини, довели Третия райх на власт в началото на 30-те години на XX век. Паравоенните банди, тероризиращи опозицията, некомпетентността и опортюнизма на германските консерватори, опожаряването на Райхстага. Тогава разбрахме и за изключителната важност на пропагандата, съзнателното дезинформиране на обществеността, за да се въздейства върху мнението на масите и за постигане на обществена подкрепа (или поне на демонстрирането на такава). Докато министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс извършвал чистка сред художници и писатели с еврейски произход и левичарски разбирания, той построил огромна медийна инфраструктура, която изиграла, според PBS*, „може би най-важната роля в създаването на атмосфера в Германия, която направила възможно за нацистите да извършат ужасни зверства срещу евреи, хомосексуални и други малцинства.“

Как партията на малцинството на Хитлер и Гьобелс успява да превземе и да пречупи волята на германския народ така старателно, че той да позволи и да участва в масово убийство? Поствоенни изследователи на тоталитаризма като Теодор Адорно и Хана Аренд задават този въпрос отново и отново, в продължение на няколко десетилетия след това. Техните най-ранни проучвания по темата разглеждат двете страни на уравнението. Адорно става създател на масивен том от социалната психология, наречен „Авторитарната личност“, изучаващ лица, предразположени към изкушенията на тоталитаризма. Той създава т. нар. F-скала („F“ за „фашизъм“) – един от няколкото критерия, които използва, за да теоретизира авторитарния тип личност.

Аренд, от друга страна, се вглежда в режимите на Хитлер и Сталин – в техните функционери, в идеологията на научния расизъм и в механизма на пропагандата за подхранване на „една любопитно варираща смес от наивност и цинизъм, с която всеки член… се очаква да реагира на променящите се лъжливи изявления на лидерите.“ Така, през 1951 год. в „Тоталитаризмът“, развивайки своята идея, че тази „смес от наивност и цинизъм… е широко разпространена във всички кръгове на тоталитарните движения“, тя пише:

„В постоянно променящия се, неразбираем свят, масите достигнали до точката, където те биха, едновременно, вярвали на всичко и на нищо, биха мислили, че всичко е възможно и че нищо не е вярно… тоталитарните лидери основали своята пропаганда на правилното психологическо допускане, че при такива условия някой може да накара хората да повярват на най-фантастичните изявления в един ден и да продължават да им вярват на следващия, дори и да им бъде предоставено неопровержимо доказателство за тяхната несъстоятелност, те биха потърсили убежище в цинизма; вместо да изоставят лидерите, които са ги излъгали, те биха възразили, че през цялото време са знаели, че изявлението е лъжа и биха се възхищавали на лидерите за техните върховни тактически умения.“

Защо е било необходимо това постоянно, често безочливо лъжене? По една причина: то функционирало като средство за пълна доминация над подчинените, които трябвало да захвърлят цялата си почтеност, за да повтарят скандални неистини и след това да станат обвързани с лидера чрез срам и съучастничество. „Великите анализатори на истината и езика в политиката“ – пише професорът по политическа философия от McGill University, Яков Т. Леви – включително „Джордж Оруел, Хана Аренд, Вацлав Хавел, могат да ни помогнат да разпознаем този вид лъжа в истинската й същност… Да кажеш нещо очевидно невярно и да принудиш подчинените си да го повторят с открито лице и чрез собствения си глас, е особено плашеща проява на власт над тях. Това е нещо, присъщо за тоталитаризма.“

Аренд и други посочват, пише Леви, че „да бъдеш принуден да повториш една очевидна лъжа показва ясно, че си безсилен“. Тя също така описва функцията на лавината от лъжи, срещу която населението се оказало безсилно да се противопостави, и което явление ние сега наричаме „газлайтинг“ („gaslighting“):

„Резултатът от последователната и обща подмяна на фактическата истина с лъжи не е, че лъжата сега ще бъде приета като истина и истината ще бъде оклеветена като лъжа, а че това чувство, чрез което ние се ориентираме в реалния свят – и категоризирането на истината срещу лъжата е сред умствените средства за тази цел – ще бъде унищожено.“

След като по този начин епистемологичната основа е извадена изпод тях, повечето хора биха станали зависими от това, което каже лидерът, без значение от неговата връзка с истината. „Съществено убеждение, споделяно от всички кръгове“ – заключава Аренд – „от редовия член до лидера е, че политиката е игра на измама и че „първата заповед“ на движението: „Фюрерът винаги е прав“, е също толкова необходима за целите на световната политика, т.е. на измамата в световен мащаб, както правилата на военната дисциплина са за целите на войната.“

„Ние също“ – пише Джефри Айзъкс в „The Washington Post“ – „живеем в тъмни времена“ – алюзия към друг отрезвяващ анализ на Аренд – „дори и те да са различни и може би не толкова тъмни.“ Аренд пише „Тоталитаризмът“ въз основа на изследвания и наблюдения, събирани по време на 40-те години на XX век – много специфичен исторически период. Въпреки това книгата, отбелязва Айзъкс, „повдига набор от основни въпроси за това как може да възникне тирания и за опасните форми на жестокост, до които тя може да доведе.“ Анализът на Хана Аренд върху пропагандата и функцията на лъжите, изглежда от особено значение в този момент. Видовете безочливи лъжи, за които тя пише, могат да станат толкова често срещано явление, че да се превърнат в банални. Ние може да започнем да мислим, че те са маловажен фон. Това, счита тя, би се оказало грешка.


*PBS – образователен интернет портал

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *