Автор: Бойко Ценков,
клиничен психолог
Според теорията, създадена от К. Г. Юнг, човекът има естествената тенденция и нужда да се индивидуализира, тоест да бъде автентичен и да развие своя уникален вътрешен потенциал. Терапията на д-р Юнг цели да подкрепи човек да намери истинската си същност и често използва инструменти като изкуство и митологични истории, за да помогне на пациентите да осъществят контакт с неосъзнати чувства, мисли и вярвания. Блокираната потребност за автентичност и индивидуализация води до проблеми с психичното здраве като депресия, компулсия, пристрастяване, тревожност и деструктивни и нараняващи взаимоотношения.
Д-р Юнг вярва, че психичните симптоми са опит на психиката да се възстанови баланса и нарушеното взаимодействие между съзнаваната и несъзнаваната част на психиката. Всъщност от гледна точка на аналитичната психология, човек има вътрешен капацитет за лечение, който може да му помогне, но за целта трябва да има място и процес, в който “лечението” да се реализира. От гледна точка на Юнгианската психология несъзнаваното, освен че съдържа потиснати мисли, чувства и желания, съдържа и много креативни възможности, където именно се съдържа и този вътрешен терапевтичен потенциал. За това, юнгианската практика, не просто изследва ранните емоционални взаимоотношения, но се опитва да ги разбере в контекста на настоящето развитие на психиката, така че да подкрепи този процес на интегриране и ставане по-цялостен и адаптивен в динамичния днешен свят.
Въпросът какво е несъзнаваното е сериозна тема в съвременните неврологични изследвания. Изследванията сочат, че това е въпрос, свързан с начина, по който функционира човешката памет, когато се опитваме да си спомним нещо съзнателно или да разкажем някаква случка – това е резултат от експлицитната памет. Тя е тази, която ни помага да разкажем много от историите в нашия живот. Освен нея обаче има и една друга памет, която се активира без съзнателен контрол и която ни помага да намираме решения или да реагираме на различни ситуации. Така например, хората с фобия от паяци или преживели автомобилна травма, нямат нужда да си припомнят ситуацията, напротив, ако нещо им напомни за тази ситуация, те автоматично реагират с тревожност и стрес. Хората си създават определени модели за типа отношение, което имаме към себе си и към другите, както и за развитието на определени ситуации. В нашият случай, ако човек е бил в автомобилна катастрофа, когато се качва в кола, той има очакването, че колата е нещо несигурно и изпитва страх. Тези модели на взаимоотношения всъщност ни помагат бързо да се адаптираме и дори да разпознаваме опасност, но понякога определени травматични модели, вместо да ни предпазват, ни вредят. Д-р Алан Шур през 1994 г. в първата си книга прави връзка между това, което психоанализата нарича несъзнавано и процеса на развитие и функциониране на дясната хемисфера на мозъка (Schore, 1994). Този модел е потвърден в редица следващи изследвания. Изследвания в невронауките заключават: „Дясното полукълбо е свързано с имплицитната (неявна) обработка на информация, за разлика от по-съзнателна обработка, която се случва в лявото полукълбо“ (Happaney et al., 2004). Дясното полукълбо също така е свързано с емоциите и взаимоотношенията, както и с творчеството и себеизразяването. Тази хемисфера до голяма степен е невербална, затова често този емоционален опит трудно може да се изрази с думи, затова остава в поведението ни, реакции на тялото ни и болестни симптоми. Проучванията ясно показват, че несъзнателното обработване на емоционални преживявания е специфично свързано с активирането на дясното, а не на лявото полукълбо. Настоящите невропсихиатрични изследвания показват, че „при повечето хора вербалната, съзнателната и серийната обработка на информация се извършва в лявото полукълбо, докато несъзнателната, невербална и емоционална обработка на информация се извършва главно в дясното полукълбо“ (Larsen et al., 2003). Това, което не може да се осъзнае, често се повтаря като модел отвъд волята и човек трудно може да даде обяснение защо се случва или да го промени.
Освен преживявания, които има нужда да бъдат осъзнавани има и такива, които са трудно поносими и психиката ги измества от съзнанието – т.е. те стават несъзнавани. Въпреки че не мислим за тях, по една или друга причина тези мисли и чувства продължават да влияят на начина, по който мислим, чувстваме и се държим. Например, може да ви е трудно да изпитвате гневни чувства към някого, когото обичате, но защото вярвате, че не трябва да ги изпитвате. В такава ситуация човек се опитва да ги потисне, да ги изхвърли от съзнанието си. Въпреки това те ще продължат да влияят на отношенията ви и ще усещате напрежение, когато имате контакт с този човек, вероятно ще се напрягате или трудно ще намирате вярната дистанция между вас.
Юнгианската терапия цели именно да осъществи връзка между лявото полукълбо, което е свързано с езика и разбирането и дясното, така че да интегрира този неосъзнат опит и да подпомогне изразяването му чрез средствата на езика. Така той ще стане по разбираем за нас самите и това ще ни освободи от властта му.
Юнг започва да изследва тези нагласи чрез своя асоциативен експеримент, като за целта изследва реакциите на тялото и времето за отговор при последователното прочитане на списък от думи с специфичен емоционален заряд. Още в този ранен етап на развитието на психологията, той прави връзка между научните изследвания и това, което се нарича психотерапия. Чрез този си експеримент той открива, че при определени хора специфични думи, които за тях са свързани с силни емоционални преживявания, предизвикват по-силни телесни реакции. Този експеримент е част от историята на днешният детектор на истината. Юнг посочва в “Тавистокските лекции”, че наблюдава прилики в модела на реакциите при определени думи при майка и дъщеря, живеещи в динамика на семейство с алкохолик, далеч преди днешните изследвания за моделите на ранни емоционални взаимоотношения. Той разработва идеята, че психиката ни е организирана от психични модели, наситени със силни емоции, които той нарича комплекси. Понякога ние имаме повтаряща се роля в тези комплекси, например – да бъдем изоставени или жертва, да се чувстваме малоценни и т.н… Тези “сценарии” се реализират чрез различни емоции и нагласи, които ние сме формирали несъзнавано и често дефинират голяма част от живота ни.
Важна роля имат образи от колективното несъзнавано, които Юнг нарича архетипи. Това са древни и универсални модели на опит и поведение, които често са представени в митологията и приказките. Думата произлиза от древногръки ὰρχέτῦπος и може да се преведе като „оригинален първичен модел“ или „патерн“. Архетипните образи са пряко свързани с нашата психика, най-важните от тях включват:
Сянката е този аспект на личността, който човек предпочита да скрие и да отрече от себе си;
Персоната е онази част от личността, която човек показва на другите и света;
Героят – аспектът, който се справя с предизвикателствата и ни движи напред;
Мъдрият старец и мъдрата старица – съдържащи вътрешната мъдрост и опит.
Тъй като признава психодинамичната природа на нашия ум, юнгианската терапия цели не просто да се разбира несъзнаваната част от нашата мотивация, но да се реорганизира опита така, че човек да се освободи от миналия болезнен опит и да може пълноценно и автентично да черпи от вътрешният си несъзнаван потенциал.
Ефективност:
Проучване за ефективността от 2013 г. намира, че юнгианската терапия показва значително подобряване на симптомите, междуличностните проблеми и води до по-адаптивна структура на личността (Roesler C., 2013). Тези подобрения се постигат в период до шест години като подобрението продължава и след края на терапията.
Изследването показва, освен това, че пациентите намаляват използването на здравни грижи под средното ниво за тяхната група. Средно пациентите в проучванията са посещавали около 90 сесии психотерапия.
По материали от Анна Р. Шварц, Дебора Л. Кабанис, и Сабрина Чери, 2019, Manual for Psychodynamic psychotherapy
Larsen, J.K., Brand, N., Bermond, B., & Hijman, R. (2003). Cognitive and emotional characteristics of alexithymia. A review of neurobiological studies. Journal of Psychosomatic Research, 54, 533-541.
Roesler C. Evidence for the effectiveness of jungian psychotherapy: a review of empirical studies. Behav Sci (Basel). 2013
Schore, Allan (1994) Affect Regulation and the Origin of the Self: The Neurobiology of Emotional Development, Lawrence Erlbaum Associates
Trosclair, Gary, Jungian Therapy: How It Works & What to Expect – https://www.choosingtherapy.com/jungian-therapy/?fbclid=IwAR2Lze85LIAQZXk-UcHfEooSf17ZQJ2l0gfll-eSlVAr6i–Us0rQCvasOg
Юнг, К.Г. (2013) За основите на аналитичната психология. Тавистокски лекции, Леге Артис.
За повече информация за юнгианска психотерапия тук можете да се свържете с Бойко Ценков, клиничен психолог и психотерапевт, на:
Email: bttsenkov [at] gmail.com
Телефон: 088 601 4089