Психоаналитичен студентски уикенд в Прага

Student Weekend @ IPA 48th Congress Prague 2013, Czech Republic

Registration in HiltonОт 31 юли до 3 август, 2013, в Прага, Чехия, се състоя 48-ят Конгрес на Международната асоциация по психоанализа (IPA) под надслова „Facing the Pain”. За първи път успоредно с него (2-4 август) със съдействието на Карловия университет в Прага (Univerzita Karlova), се проведе и Студентски уикенд, в който се включиха студенти с интерес в областта на психоанализата от цял свят. Темата, под която бяха обединени презентациите през уикенда, беше “Травма, дисоциация и трансгенерационно предаване”. Благодарение на информацията, предоставена ни от МП „Клинична психология – психоаналитична перспектива“, имах възможността да бъда един от участниците в това незабравимо събитие.

Студентският уикенд се проведе в рамките на три дни като първите два ни потопиха в конгресната атмосфера, превзела модерната сграда на „Хилтън“, а третият премина сред гостоприемството на нашите домакини от Философския факултет към Карловия университет.

На откриващата сесия бяхме посрещнати с „Добре дошли!“ от Stefano Bolognini, настоящ президент на IPA, Alexandra Billinghurst, вице-президент, Charles Hanly, непосредствен бивш президент, Sverre Varvin, председател на Конгресната комисия и Martin Mahler, президент на Чешкото психоаналитично общество. Чухме и уводната лекция на Sverre Varvin „Травма, дисоциация и трансгенерационно предаване“, в която бяха изложени концепциите, тяхното историческо развитие и актуалните въпроси в областта. Представители на „International Psychoanalytical Studies Organization” (IPSO) ни запознаха с възможностите за подкрепа, която може да бъде предоставена по време на обучението по психоанализа. Срещата завърши с кратка дискусия и покана за състоялото се по-късно същата вечер IPSO парти.

На следващия ден имахме възможност да посетим свободно избрани сесии от богатата конгресна програма като само малка част от тях бяха маркирани като „поверителни“ – с достъп за членове и кандидати на IPA. Сред многобройните любезни служители и електронните табла с указания за залите и провежданите в тях сесии, истинската трудност беше в избора на само едно от многото представяния, които се провеждаха едновременно. Без да мога да предам разнообразието от теми, ще посоча няколко според личните ми предпочитания: основният конгресен панел (за събота) върху символизацията и последващите дискусионни групи, „Среща с аналитика: Anne Alvarez (детска анализа)” – интервю, “Психичната реалност, сцената и появата на интерпретацията – “Szenisches Verstehen””, „Болката на аналитика – управление и използване на фрустрацията, гнева, отчаянието и други проблемни афекти в процеса на анализа“, „Среща с болката – учейки се от силата на преживелите Холокоста”, “Тоталитарният ум”, „Франц Кафка – писането като бягство от психичната болка“, „Напредък и болка в обучението и изследванията – опит от изследователските групи към Психоаналитичния Институт за Източна Европа (PIEE) за обучението в Европа“ – проект с българско участие, “Символизация и регулация на афекта в анализа на травматични сънища”, “Черният лебед” – анализ на филма от социо-културна психоаналитична перспектива, “Среща с болката от престъпленията и тяхната репарация” – с участието на Edna O’Shaughnessy, „Писмата между Фройд и Ференци – конфликт и креативност”, “Антидот за психичната болка – отиграване и дисоциация”.

Основната конгресна програма беше съпътствана от различни събития. Като един истински книгоман за мен беше удоволствие да посетя изложбените щандове на издателствата “Karnac Books”, “Routledge” и “Wiley”, където можеха да бъдат разгледани и закупени техни издания на преференциални цени. Голяма част от конгресните сесии бяха филмирани и предполагам, че скоро материалите ще бъдат предоставени на интернет страницата на IPA.

След трескавия ритъм на съботния ден, достолепната сграда на Философския факултет, разположена на площада със символичното име „Ян Палах“ и в непосредствена близост до река Валтава, ни предложи истинско неделно уединение. Част от Стария град, приютила в себе си неспокойния дух на търсещите познание – като че ли не можеше да има по-подходящо място за срещата и разглежданата тематика.

Първата от лекциите ни запозна с Ira Brenner, САЩ, който представи клиничните предизвикателства в работата с пациенти, преживели травматични събития. Основният акцент в неговото изложение беше върху дисоциацията като следствие от реални травматични събития и класифицираното като H 02 Дисоциативно разстройство на идентичността (DSM-V), по-познато с противоречивото название „множествена личност“. Интерес предизвика представеното от него понятие „мозаечен пренос“ (mosaic transference) и трудностите при създаване на терапевтичен алианс.

Дискутант по темата беше Marina Arytunyam, Москва, която постави важни въпроси към представените концепции. В подкрепа на необходимостта от продължаване на изследванията в тази посока, тя разгледа редица примери от литературата, както и от историята на психоанализата.

Втората лекция на тема „Деструкция и вина. Разцепване и реинтеграция в анализа на пациент с травма“ ни срещна със случай на Franziska Henningsen, Берлин, в който по време на анализа пациентът открива болезнена част от личната си история – той е 2 и 3-то поколение дете на нацисти. Описанието на части от сесиите илюстрираше различните трансформации на чувството за вина и усещането да бъдеш предаден от родителите си, които са участвали във формирането на процеса по пренасяне на травмата през поколенията.

Изложението на дискутанта Ruggero Levy, Бразилия, беше своеобразно продължение на темата за трансгенерационното предаване на травмата и при двете страни – извършителите и жертвите на нацистки престъпления.

В дискусионните групи, които се състояха по-късно, имахме възможност да споделим свой опит и да поставим въпроси по изнесените лекции. Определеното време се оказа недостатъчно и логично сред предложенията, отправени по време на заключителното пленарно заседание, бяха и такива за повече възможности за дискусии сред участващите студенти, както и за създаване на среда за продължаване на комуникацията и обмен на мнения по собствени изследователски проекти.

Споделената радост от участието в Студентския уикенд достигна своеобразен връх, когато домакинът Martin Mahler обяви своята идея такава среща да бъде организирана отново, по време на Годишната конференция на Европейската федерация по психоанализа през пролетта на следващата година в Торино, Италия. Залата, допреди малко приютяваща замислени лица, сякаш се превърна в огромна и шумна класна стая. Изглеждаше, че потенциалът тези срещи да се превърнат в традиция, е налице.

Когато заглъхнаха последните ръкопляскания, се отправихме към вратата с усмивка и малко тъга. „До скоро!“… И „Наздраве!“ с чаша студена чешка бира.

Автор: Петя Милчева
Публикувано и на страницата на МП Клинична психология – психоаналитична перспектива, НБУ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *