Бойко Ценков
Здравейте г-н Ценков, вие сте клиничен психолог и юнгиански психотерапевт във формиране, бихте ли ни разказали малко повече за Юнгианската психотерапия?
– Юнгианската психотерапия е част от семейството на дълбинните или психодинамичните терапии, които изследват как динамиките в Несъзнаваното оказват влияние на нашият живот чрез специфични модели на поведение и реакции или чрез симптомите. Областта на психотерапията и в частност юнгианската терапия са се развили много от времето на Юнг, интегрирайки изследванията за детското развитие, неврологията, терапията на травмата, релационната психоанализа и телесно ориентираната терапия, неща които човек, четейки Юнг, остава с идеята, че вероятно е предусещал. Освен това, днес в юнгианската терапия са интегрирани и разбиранията на съвременната психоанализа от Зигмунд Фройд, Мелани Клайн до Доналд Уиникът и Уилфред Бион, и други.
Спецификата на юнгианския подход е до голяма степен в дълбоката вяра в мъдростта и ресурсите на психиката, чрез които тя може да се самолекува. Целта на юнгианската терапия и анализа е това, което Юнг нарича индивидуация. Индивидуацията не трябва да се бърка с изразяването на обикновената индивидуалност или ексцентричност. Този процес се отнася до постигането на по-голямо осъзнаване на факторите, влияещи върху това как човек се отнася към съвкупността от неговите или нейните психологически, междуличностни и културни преживявания. За Юнг психотерапевта или аналитика по-скоро подкрепя човек да се срещне с автентичната си природа и да открие ресурсите си. Той е смятал, че психичните симптоми са свързани именно с това, че човек не е автентично свързан със себе си, те са един вид начин за възстановяване на вътрешното равновесие.
Днес невронауките откриват, че това което Фройд и Юнг са наричали несъзнавано, всъщност е един специфичен вид памет, имплицитна, която до голяма степен организира очакванията как нещата се случват. Например, ако имаме ранен емоционален опит, че ако се доверим, можем да бъдем наранени или отблъснати, дори и да нямаме никакъв съзнателен спомен за това, ние подхождаме към другите много тревожно и със стремеж да се предпазим от евентуално отхвърляне. Емоционалните ни преживявания се базират на един модел на доверие към света, който изграждаме в ранните детски години и който психологията нарича емоционална привързаност. Ако не сме имали късмет да изградим тази базисна нагласа, както много хора, нашите отношения с другите ще бъдат по един или друг начин непълноценни. Именно това създава различни симптоми като начин да запазим вътрешното си равновесие. Д-р Бйиби и Лакман провеждат серия от изследвания на различни ранни динамики на емоционална привързаност и те, например, показват, че ако дете на 2 години е отглеждано в емоционално отхвърляща среда, то когато е разстроено и има нужда от емоционално успокоение, детето ще има два противоположни импулса – от една страна да се приближи до родителя и от друга страна, да се предпази. Това би се изразило, например, в поведение, при което детето се приближава до родителя, за да го отблъсне.
Юнгианската терапия и анализа може да бъде неприятен процес, изискващ особена смелост, за да се срещнем с вътрешните си истини, както и външната реалност. Тези истини и реалности са свързани с нашите нагласи към света и тези имплицитни спомени и модели, за които споменах. Психотерапията обръща специално внимание на това, как тези модели или динамики се развиват в взаимоотношенията ни и най-вече в терапевтичните отношения.
Вие практикувате и един друг вид терапия, която е със сложната абревиатура ЕMDR, може ли да ни разкажете малко повече за нея?
– Да EMDR или Eye movement desensitization and reprocessing или на български десензитизация и преработка чрез бързо движение на очите, е интегративна терапия, създаден от американският психолог Франсин Шапиро през 80-те години на миналият век. И е сред терапевтичните методи, които са основани на доказателства. EMDR цели преработка на травматични емоционални преживявания. Шапиро преминава през много тежки събития в своя живот и открива, че разходките в парка и помагат. Тъй като е клиничен психолог и изследовател, тя забелязва, че в моментите, които имат най-благоприятен ефект, тя си движи бързо очите. Шапиро провежда серия от изследвания и стандартизира метод за преработка на негативни преживявания, който проверява с военни ветерани с посттравматично стресово разстройство. Така тя създава своя метод, който същност се оказва една от най-обещаващите терапии за травма състояния. През 90-те проф. Бесел ван дер Колк превежда рандомизирано изследване с Прозак, който е смятан за еталон за успеваемост в лечението на травматични състояния и се оказва, че EMDR редуцира много по-голяма част от симптоматиката, дори след приключване на терапията възстановяването на пациента продължава и симптоматиката продължава да се редуцира, което не е така при терапията с Прозак. Традиционно ЕMDR се свързва с това, че терапевта движи ръката си пред очите на пациента, което провокира бързи движения на очите. В процеса се интегрират различните аспекти на преживяванията ни – мисли, чувства и телесни усещания. EMDR адресира както миналите травматични преживявания, така и настоящите отключващи фактори и нагласите за бъдещето. Бързото движение на очите или другите видове стимулация, която може да е звукова или тактилна, са форми на билатерална стимулация, за която изследванията сочат, че има облекчаващ тревожните преживявания ефект. Спиноза, един философ от 17 век казва, че за да се случва психичната преработка ние трябва да имаме достатъчно позитивен опит. Антонио Дамасио, един от водещите научни изследователи, потвърждава, че емоционалната преработка изисква да имаме достатъчно емоционални ресурси, които да ни предпазят от ретравматизация. На този принцип работи и ЕMDR, първо активираме и работим с различни ресурси за справяне, едва след това се изправяме пред емоционално заредените образи чрез серия от билатерални стимулации. Това е терапия, която адресира и работата с телесните състояния, това което проф. Бесел ван дер Колк нарича телесна памет за травмата.
Вие сте имал обучение в програмата на Бесел ван дер Колк, какви бяха най-важните акценти в нея?
– Да, преминах седем месечна програма за травма терапии към Травма института на проф. ван дер Колк, аз бях със стипендия. Това е програма, която представя цялата неврофизиология на травма състоянията, как се оценяват травматични състояния, какви специфики има при децата и възрастните и разграниченията между развитийни травми и еднократни травматични преживявания. В рамките на програмата се представят основните методи за терапия на травма. В моя личен опит аз ги разделям на методи ориентирани към преработка на спомените, телесни методи, методи ориентирани към регулиране на емоциите и афективните състояния и методи работещи с психичната дисоциация. Програмата също участват много от създателите на тези методи като д-р Пат Огдън, Ричард Шварц, Стивън Порджес и т.н. Целта е да се даде една широка представа за травма динамиките и методите за терапия. Специално място е обърнато на дисоциацията и как да се разпознава и лекува.
Всъщност, ван дер Колк казва, че тялото е това, което съдържа травмата, нали така?
– Да, проф ван дер Колк се занимава през цялата си практика с травма състояния, посттравматично стресово разстройство и това, което той нарича развитийно ПТСР, което в МКБ-11 фигурира до известна степен като комплексно посттравматично стресово разстройство. Като изследовател тогава в Харвардски университет той провежда множество изследвания и се свързва с много специалисти, които работят по онова време в тази сфера и обобщава техният опит. Според него травматичните състояния не са свързани толкова с травматичните спомени, а с промяна на функционирането на тялото на много и различни нива. Днес ние знаем, че има няколко специфични типа реакции на заплаха – това са борба, бягство, замръзване, колапс, вик за помощ, преструване на умрял, сприятеляване. Има различни класификации на тези реакции и различните автори говорят за различен брой, но те са свързани със специфики в телесното състояние, позата, активността на нервната система. Всички ние имаме праг, над който напрежението, което преживяваме става непоносимо, но имаме и праг на активност в тялото, под който също е много трудно поносимо. Дан Сигъл формулира прозорец на толерантност и той изразява оптималното ни състояние, когато можем да мислим за емоциите си и да чувстваме мислите си или иначе казано да сме свързани с нашите преживявания. Извън този прозорец преживяванията ни може да са толкова мощни, че да се преживяват като бури или като сили, които ни владеят. Когато сме в ситуация на заплаха, ние реагираме или със свръхвъзбуда или с хиповъзбуда, ако тази възбуда няма възможност естествено да се разтовари, на ниво тяло и нервна система влизаме в цикли на свръхнапрежение и липса на тонус и недостатъчно енергия. Така всички психични проблеми, които срещаме може да се каже, че са нарушения именно на тази емоционална и телесна регулация.
Вие сте запознат и със сензомоторната терапия, нали така? Какво представлява тя?
– Да, аз изучавам методите от сензомоторна терапия, това е подход създаден от Пат Огдън, който интегрира телесните състояния и спомага за развитие първо и преди всичко на повече вътрешни и психични ресурси. Това е телесно ориентиран подход, който е ориентиран към развитие на капацитет първо за регулация емоциите и възстановяване на телесния баланс.
Пат Огдън, създател на метода, интегрира източната философия за осъзнатост (майдфулнес) със съвременните изследвания в невронауките и разбиранията на психоанализата и теорията на привързаността. Това е един метод, който следва деликатно процесите в нашите възприятия и подкрепя вътрешните ресурси. Сензомоторната терапия вярва, че тялото има естествен капацитет да си бъде лечител и изследва мъдростта на тялото да се справи с травматичните и болезнени преживявания. Обръща внимание на това, как нашата история се разказва и изразява в тялото през позата, движенията или представите, които имаме за себе си. При силните шокови травми интеграцията на EMDR и телесно основаните методи спомага за преработка на онези преживявания и модели в поведението ни. Всъщност, до голяма степен сензомоторната и EMDR терапията имат много силна връзка и понякога се ползват заедно. Може да се каже, че Юнг отбелязва тази идея чрез изследването на психичните типове, в което той отбелязва, че всички ние има различни модели за организация на опита си. Той определя четири такива функции – мислене, чувстване, осезание, интуиция. Съвременните невронауки показват, че в травматичните преживявания различните аспекти на опита не може да се интегрират добре, поради което и сензомоторната терапия работи именно за интеграцията на тези аспекти на опита. В този смисъл тези терапевтични подходи се допълват взаимно.
Много благодаря за това интервю. Надявам се, че ще бъде полезно и за нашите читатели.
За връзка с Бойко Ценков:
Email: bttsenkov [at] gmail.com
Телефон: +359 (0) 88 601 4089