Автор: Роза Филева-Хаджова,
психолог, позитивен психотерапевт
Все повече хора усещат в тялото си неща, които лекарите не могат да обяснят само с физиология: стягане в гърдите, болки в стомаха, главоболия, кожни реакции. Това не означава, че симптомите са „в главата ни“. Означава, че тялото участва в начина, по който преживяваме емоциите си.
Психосоматиката изследва именно тази връзка – какво се случва, когато психиката не успява да понесе напрежението и то преминава в тялото.
Защо тялото реагира?
Психоанализата и теорията на обектните отношения дава интересно обяснение: телесните симптоми често се появяват там, където думите липсват. Тогава, когато човек не може да назове емоцията си, да я разбере и да я превърне в мисъл или образ, тялото се превръща в единствения „говорител“. Вместо „ядосан съм“, получаваме стягане в стомаха. Вместо „страх ме е“, идват болки в гърба. С други думи, това е начин психиката ни да оцелее, когато няма друг способ да се справи.
Най-честите психосоматични „сигнали“:
- Стомахът – често реагира на неразпознат гняв и напрежение.
- Кожата – обикновено отразява усещане за липса на защита или близост.
- Главоболието – понякога съпътства потисната вина, самообвинение, свръхконтрол.
- Сърцебиенето – идва, когато страхът няма име.
Това не са метафори – това са модели, наблюдавани десетилетия наред в клиничната практика.
Примери от практиката, илюстриращи зависимостта между тялото и чувствата:
- Мъж с хроничен колит – преминал през множество житейски несправедливости, но никога не е изразявал гняв, воден от убеждението „трябва да бъда над нещата, всичко ще мине“. Тялото изразява това вместо него.
- Жена с атопичен дерматит– симптомите се появяват, скоро след като започват конфликти в брака й. Тя се чувства „оголена“ и несигурна в отношенията със съпруга си.
- Тийнейджърка със силно и персистиращо главоболие – с наближаването на кандидат-студентските изпити болките в главата стават спътник в ежедневието й. Всяко събитие, което интерпретира като личен провал, отключва болка, защото преживява фрустрацията като „нещо, заради което трябва да бъде наказана“.
Как терапията помага?
Терапията не е просто разговор. Тя създава пространство, което психиката не е имала – място, където емоциите могат да бъдат „удържани“, назовани и осмислени. Основните стъпки в психотерапевтични процес са създаване на усещане за сигурност, намиране на думи за емоциите, свързване на телесните реакции с вътрешния свят, изразяване на чувствата по здрав начин. Така постепенно тялото „се освобождава“ от нуждата да говори вместо нас.
Психосоматичните симптоми не са слабост, нито каприз. Те са послание. Послание за това , че някога не е имало кой да удържи нашите емоции, или е имало, но не е знаел как. Послание за нуждата от пространство, в което можем да мислим и да усещаме без страх.
Когато това пространство се възстанови, тялото постепенно спира да крещи – защото вече има кой да слуша.