Повечето връзки, в които се е настанила самотата, могат да бъдат променени към по-удовлетворяващо ежедневие, твърди изследователят на брачните отношения Карол Брюес. Всичко, което е необходимо за това, е малко търпение и усилие.
Автор: Carol Bruess
Източник: IDEAS.TED.COM
Превод: Петя Милчева (ariadne-psy.bg)
Често чувам, че съм късметлия да имам 28-годишен, устойчив и изпълнен с любов брак. Но аз не вярвам, че късметът е ключа към добрия брак, а упоритият труд. И този труд, за щастие, е сред най-възнаграждаващите усилия – за съвместното изграждане на връзка, основана на приятелство, взаимно възхищение и неувяхващо уважение едновременно към талантите и странностите на партньора ни.
В тази задача аз разполагам с известно предимство. Работя в областта на социалните науки и ден след ден разсъждавам върху микро-изборите ни, които водят до макро-последствия за силата и жизнеността на връзките ни.
Не е необходимо да си брачен експерт обаче, за да знаеш, че нещо не е наред в семейството ти. Ако хуморът не идва лесно в двойката, ако странностите на партньора не са ти поне малко симпатични, ако усещаш, че емоционалните ти нужди не са посрещнати – може би се намираш в самотен брак или партньорство.
Звучи като оксиморон, нали? Самотен брак?
Всъщност, самотните бракове съществуват. И дори са доста често срещани. Ако говорите с някого, който е преживял това, той ще ви каже, че е по-лошо да си самотен в брака си, отколкото сам. Според едно изследване, около 40% от хората познават болката от самотата в брака, защото някога са били самотни във връзките си. Щастливите бракове не си приличат, но самотните имат една обща характеристика – поне един от партньорите се чувства емоционално изоставен.
Емоционалното изоставяне може да е объркващо, неясно и трудно за установяване, защото често човекът лежи до теб в леглото всяка нощ и ти помага да отглеждате децата ви. Той може дори да е човек с когото още имаш сексуални отношения. Но той също е човекът, с когото знаеш – откровено вглеждайки се в себе си – че нещо между вас не е наред. Нещо липсва.
Да си в самотен брак не означава да изключваш физически партньора от живота си, а да го изключваш емоционално от мислите си. Докато двамата може все още да разговаряте, ти не споделяш своите надежди, страхове и мечти. Вие може да не спорите или да си крещите, или да показвате каквито и да е очевидни признаци на дисхармония; често вие не се карате въобще, защото сте открили, че е по-лесно да не го правите. Да си в самотен брак също не означава, че не си внимателен и грижовен родител – често двойките, които чувстват, че нещо във връзката им е прекъснато, прехвърлят по-голямата част от енергията си върху своите деца.
Нека да съм напълно ясна: да си в самотен брак не означава, че не обичаш партньора си. Означава, че въпреки това, емоционалната дистанция между вас се е разраснала до степен, в която на любовта започва да й липсва много основна интимност – нежността на думите, действията и мислите. Вид чувствителност, която знаеш е възможна във вашето съвместно съществуване, защото тази чувствителност ви е събрала (помниш ли?).
И това е добрата новина, това усещане за възможност трябва да поддържа надеждата, дори ако четете този текст с ужасното осъзнаване, че емоционално-дистанцираният брак, който описвам, е настоящият ваш.
Защо надежда? Защото повечето връзки, в които се е настанила самотата, могат да бъдат променени. Те могат да бъдат насочени отново към усещането за заедност, заредени с положителна енергия и подновена интимност.
С малко усилия и няколко промени в начина, по който се отнасяте един към друг, вие можете да се върнете към едно по-добро ежедневие, което изглежда по-скоро така: връзка, в която сте наясно с непосредствените тревоги на партньора си, в която можете да се смеете заедно на абсурдите и неприятностите от живота, в която желаете да създадете и очаквате с нетърпение вечерите насаме, без децата, когато двамата можете да правите това, което носи удоволствие и на двама ви.
Да, вие можете да се върнете към тези времена.
Когато се заричате да възстановите връзката с партньора си, обещайте си на първо място да сте търпеливи. Подобно на усилията за възвръщане на физическата форма след нараняване или болест – вие няма просто да пробягате 10 километра изведнъж след 3 години обездвижване – укрепването на „мускулатурата“ на вашата връзка, след като сте й позволили да атрофира, ще отнеме време и определено ще изисква малко усилие. „Малко“ е ключовата дума. Паметта на мускулите е нещо определено важно, това се отнася и за „мускулите“ на интимността.
Три насоки за началото на тези упражнения:
Задавайте въпроси.
Ако се чувствате самотен, вероятно това е начина, по който се чувства и вашият партньор – и безпомощен, и отчаян, объркан от къде да започне. Затова започнете със себе си. Поемете инициативата да задавате поне един въпрос на ден, който не е свързан с ежедневните ви общи задължения. Въпроси като „Плати ли сметката за тока?“ или „Ще вземеш ли децата утре след училище?“ не се броят. Попитайте партньора си какво го тревожи в момента, какво го въодушевява, изпитва ли стрес или може би е в очакване на нещо. След това наистина изслушайте отговорите.
Започнете с нещо малко и не се учудвайте, ако в началото партньорът ви е недоверчив. Възстановяването на емоционалната връзка изисква пренасочване на енергия – пренасочване на желанието да знаете за мислите и чувствата на другия човек, както и да споделяте вашите собствени. Поставете си за цел да привличате партньора си към повече от тези малки, основани на любопитство разговори. Много е вероятно те да започнат да отвръщат със същото, задавайки ви подобни въпроси. Това може да не се случи изведнъж, но се доверете, че ще се получи с времето. Хората са доста предсказуеми, ние често даваме в замяна това, което получаваме.
Влезте в техния свят.
По-конкретно, влезте в света на мислите им. Да, това ще се получи естетвено, ако задавате въпросите. Но е важно и тихото, вътрешно усилие да разберете гледната точка на партньора си – това е упражнение, което не можете да пропуснете, ако се опитвате да възстановите емоционалната връзка.
Какво включва това? Намерете 60 секунди всеки ден, в които да затворите очи и да си представите как изглежда света на партньора ви в този момент – от тяхната субективна гледна точка. Какво ли чувстват/изпитват/се нуждаят точно сега? Каква е тяхната настояща реалност? Какви може да са предизвикателствата, пред които са изправени? Къде намират източник на радост? Какво може да ги тревожи, за какво копнеят, или какво е това, което им тежи? Започнете тази минута на заемане на тяхната перспектива с щедро сърце и ум.
Не е необходимо да говорите с партньора си за нещата, които виждате с очите на ума си – поне не незабавно, а понякога и никога. Защото дори единствено извършвайки това просто упражнение, вие ще сте по-емпатични и с повече търпение към тях, докато навигирате ежедневните си задължения. И най-важното: тази повишена емпатичност може да постави основата на възстановената ви емоционална свързаност.
Създайте правила за свързване.
Започнете с нещо малко. Изберете да организирате кратки моменти на съзнавано споделено преживяване заедно. Ако партньорът ви е този, който обикновено приготвя вечерята, присъединете се в кухнята и предложете помощта си. Намерете любимата им музика и задайте тона за изпълнени с повече радост – дори и краткотрайни – моменти между двамата. Тези жестове на свързаност са мощният заряд на успешните отношения, всеки от които допринася за усещането да сме „ние“ отново.
Ако се притеснявате да направите изброените неща и се чувствате самотен в брака си от доста време, може да е разумно – и необходимо – да потърсите подкрепа, за да се справите с процеса. В повечето общности вече има опитни терапевти. Попитайте приятел или колега за насочване, или потърсете информация онлайн.
Ако вашият съпруг или партньор не са склонни да се срещат с терапевт, насърчете ги да мислят за терапията като за обучение, а не като сервиз за повредени хора или съдебна зала за начина, по който общувате. Точно обратното. Страхотната терапия е топла, безопасна и гостоприемна възможност просто да научите нови положителни начини да бъдете заедно, надграждайки това, което вече сте създали като двойка. Ако имате деца, позовете се на желанието на партньора си да отгледа здрави, щастливи млади хора и му напомнете, че най-важното, което можете да направите за тях, е да имате сами здрави отношения. Да, децата ви наблюдават и копират.
И, да, възможно е интимността да бъде възстановена. Но се изисква малко работа. Просто продължавайте да си напомняте: това е най-ценната работа, с която можете да се заемете.