Фокусирайте се върху нещата, които можете да контролирате: как да се справим с радикалната несигурност

Source: www.superiorwallpapers.com

Фокусирайте се върху нещата, които можете да контролиратеНие не сме толкова безпомощни, колкото пандемията от Коронавирус ни кара да се чувстваме

(превод със съкращения)

 

Автор: Oliver Burkeman
Източник: „The Guardian” (www.theguardian.com)
Превод: Петя Милчева (ariadne-psy.bg)

През 1939 г., в слово, изнесено в Оксфордския университет в разгара на една друга глобална криза, К. С. Люис (британски писател – б.пр.) прави разграничение, към което си струва да се върнем и днес. Не е правилно да се мисли, изтъква той, че избухването на войната внезапно направи човешкия живот по-крехък, по-скоро хората изведнъж осъзнаха, че това винаги е било така. „Войната не създава абсолютно нова ситуация“ – казва Люис. „Тя просто утежнява постоянното положение на човека, така че да не можем повече да го игнорираме. Човешкият живот винаги е бил живян на ръба на пропастта… Бъркаме, когато сравняваме войната с „нормалния живот“. Животът никога не е бил нормален.“

Във време на остра колективна тревожност този вид прозрение може да не донесе много спокойствие само по себе си. Но това е решаваща първа стъпка, защото подсказва, че нещо в нашите чувства на безпомощност – усещането, че сме изправени пред абсолютно ужасяваща, безпрецедентна спешност, с която със сигурност нямаме лична устойчивост да се справим – не е напълно точно. И това също означава, че може би сме много по-способни, отколкото си мислим, да се справим с радикалната несигурност – защото, всъщност, всеки час от всеки ден ние вече го правим.

Особеният проблем с несигурността е, че тя е врата към безкрайността. Когато нямате идея какво ще донесе утрешният ден, е лесно да запълните тази празнина с фантазии, а светът на фантазиите не знае граници. Възможно е да си представяте, че нещата започват да стават безкрайно лоши. (Повечето от нас са уязвими спрямо това, което психотерапевтът Брус Тифт нарича „унищожителна паника“: несъзнаваното убеждение, че съществуват определени чувства, които буквално биха ни унищожили, ако трябваше да ги изпитваме.) Очаквано, това подкрепя разрушителния и самоподхранващ се мисловен модел, който когнитивните терапевти наричат „катастрофичен“: приемането на всеки залък лоши новини като доказателство, че нещата ще бъдат глобални, абсолютно и вечно ужасни. Всъщност е точно обратното – когато се случват дори изключително лоши неща, ситуацията, колкото и да е тежка, остава ограничена. Настъпва събитие; събитието приключва; тогава пряко засегнатите хора могат да започнат да преустройват животите си.

Една всеобхватна стратегия за справяне с преживяването на интензивна несигурност е да направите каквото можете, за да се върнете в света на крайното – към нещата, каквито всъщност са в собствения ви конкретен свят, и конкретните неща, които можете да контролирате. Като първа стъпка, опитайте се да не гледате на тревожните чувства като на нещо, от което трябва да се отървете. Лиза Маркиано, терапевт и писател със седалище във Филаделфия, предлага да си поставите мисията „да толерирате несигурността, вместо да се налага да я карате да изчезва. Това създава различна рамка за мислене на нещата: всичко, което трябва да направите, е да го търпите. Разбира се, това може да е много трудно – но може да ни измъкне от това място, където форсираме умовете си, опитвайки се да поправим нещо, което не е в нашите сили да поправим.“

Когато тревожността започне да намалява малко, може дори да стане възможно да се осъзнае дълбоката истина, че, както я формулира Маркиано, „една криза може да увеличи шансовете ни да открием смисъла, да си изясним кое е най-важното“. Каква е вашата роля тук? Има някаква утеха в способността да разбереш какво изисква този момент от теб, а след това да го направиш толкова добре, колкото можеш. Възможно е то да не изглежда като нещо героично отвън. („Може би то е в необходимостта просто да се уверите, че децата продължават да се справят с учебните си задължения или да си вършите работата като чиновник в магазин за хранителни стоки“ – посочва Маркиано.) Това няма да промени факта, че никой не знае какво ще се случи утре. Но, отново, никой никога не е знаел какво ще се случи утре – и все пак животът винаги е продължавал, дори в най-извисяващите му форми. Или както Люис го формулира: „Ако хората бяха отложили стремежа към знания и красота, докато не се бяха почувствали в абсолютна безопасност, то търсенето им никога нямаше да започне“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *